Емоционално есе на Милена Терзиева

Скъпи приятели, поздравяваме ви с това емоционално есе на Милена Терзиева от 8. клас! Сигурни сме, че ще стопли сърцата ви и ще ви накара да се почувствате горди с историята ни!

1337 години България, а аз съм само на 13. Историята на моята Родина е вековна, драматична, изпълнена с трагизъм и героизъм; с години на възход, но и с векове на изпитания. Моята лична история е безгрижна, щастлива, пълна с любов, детски смях и забавления. Обичам да пея, да танцувам, да чета и пиша, да играя тенис, да пътувам и да рисувам. Обожавам конната езда. Сигурно съм го наследила от децата на Аспарух. Наслаждавам се на красивите гледки и необятните простори на природата ни. Често се замислям дали преди векове моите връстници са имали такова детство!

Лесно е да обичаш родината си, когато е свободна, модерна и пълна с възможности. Истинската любов се проверява в миговете на изпитания. Човек не обича родителите си само когато са богати, красиви и успели. Възхищавам се на силата и саможертвата на героите от учебниците, на поколенията, живели преди мене, защото те са обичали своята родина в тежките моменти на робствата и страданията. Не са избягали, за да търсят лично щастие и спасение, а са се борили и са дали живота си, за да можем и ние днес да имаме родина.

За мене България не е само географско понятие. Тя е във вкуса на бялото кисело мляко на баба ми. В аромата на зеления здравец и мушкатото на двора ни. В червеното омайно вино на дядо ми. Родина , която няма да напусна, защото съм свързана с кръвта на предците си. Родина, която е невъзможно да забравя, защото, където и да отида, винаги нося в сърцето си. Помня детската си стая, прегръдката на тате и мама, защото най –щастлива съм у дома..

Аз съм българче не защото го пише в акта ми за раждане. Българче съм, защото сърцето ми бие в ритъм седем осми, защото пиша на кирилица, защото знам историята си. Българче съм, защото нося в паметта си болката и страданията на много поколения, живели преди мене в трудни времена. Препускам с Аспаруховата конница, слушам мистерията на българските гласове, чета за величието на царете ни и победите на войниците ни.. Днес моята родина не иска от мене да давам живота си за нея, а само да я обичам и да й бъда вярна.

Вярвам, че ще сбъдна мечтите си, ще прославя Родината си и България ще се гордее с мен.