Моята мечтана професия и планове за бъдещето - есета

Искам да бъда футболист. Винаги ме е привличал този спорт. Уникално е, когато излезеш на терена и усетиш тревата под краката ти, когато докоснеш топката, когато тичаш. Най-доброто чувство е когато спечелиш. Неописуемо е. Затова искам да съм футболист.

Ученик 9 клас

За момента съм се насочила към 3 коренно различни професии, а именно да работя във фармацевтична компания и да търся нови лекарства на световния пазар. Другата е по-креативна - фотография, или по-специално, да работя на снимачните площадки на големи продукции и да се доближа повече до филмовото изкуство. Последното е да работя като организатор на събития и да планирам всичко или като интериорен консултант и да правя примерни чертежи на разпределението на мебели. Всичко това обаче е след колеж, който следва да е свързан с някоя от професиите, изброени по-горе. Докато уча, искам да натрупам опит, като работя за някоя компания, която приготвя здравословни храни и напитки, в някоя пекарна или фирмата на родителите ми за канцеларски материали. Бих искала да стана доброволец в някоя африканско селце за година и да обиколя Европа, част от Азия и Австралия и Северна Америка с приятели и роднини.

Ученичка 9 клас

Какъв искам да стана? Още не съм се замислял какъв искам да стана, но може би се колебая между 3 неща. Първото е спортист, няма значение дали ще е таекуондист, сърфист или сноубордист. Обожавам и трите спорта, но това е най-малко вероятният вариант. Бих предпочел да останат като хоби.

Вторият вариант е именно свързан с мениджмънт. В момента учим за мениджмънт. Много се надявам това да е полезно. Само бъдещето ще покаже дали училището е било полезно за мен. Последният вариант е именно центърът на бъдещето-електрониката или компютрите. Това са добре платени работи и много търсени.

Ученик 9 клас

Относно бъдещето… Толкова много неща могат да се кажат. Аз например сменям мнението си постоянно-днес може да искам да уча архитектура, след месец да реша, че ще се занимавам с кино режисура, което след седмица ще премине във фотография. Професията, която се върти в главата ми от най-дълго време е актьорско майсторство. Вероятно ще се откажа и от това, но все пак.

Ако знам едно нещо със сигурност за бъдещата си професия е, че ще развивам въображението и креативността си.

Ученичка 9 клас

Областта, която ме интересува в момента, е медицината. Първо, защото помагам на хората и спасявам човешки животи. Също така това е най-уважаваната работа, но като всяка професия да бъдеш лекар има и лоши черти, като например това, че нямаш време за личния си живот, също така заплатата тук, в България, не е много добра.

Ученичка 9 клас

Коя област ме вълнува най-много?

Най-интересната за мен област е предприемачеството. То е неограничено от всякакъв вид възможности, а шансовете за реализация зависят само от собствения дух на предприемача. Предприемачеството е и пътят към финансовата независимост. Благодарение на това предприемачът може да разполага с времето си и да го разпределя по удобен за него начин. Предприемачеството предпазва собственика си от бъдещи финансови катаклизми.

Ученик 9 клас

Знам, че в бъдещето искам да работя нещо интересно, но не знам точно какво. Има толкова много професии, от които мога да си избера. Проблемът е, че никога не съм имала допир до тях и не знам точно какви знания се изискват.

Идеалната ми професия е да бъда някакъв вид детектив. Знам, че в действителност е сигурно много по-различно, но когато гледам криминални филми, ми става много интересно.

Ако трябва друго да си избера, сигурно ще си избера нещо, свързано с науката, като например лекар или химик.

Ученичка 9 клас

Областта, която най-много ми харесва и ме интересува, е фигурно пързаляне. Тренирам от шест години, първите три години тренирах като индивидуалист, а сега тренирам като танцова двойка с партньор. За жалост ние тук, в България, нямаме хубави условия за фигурно пързаляне. Първо имаме само две затворени пързалки, които са в критично състояние, защото като навън вали дъжд, вътре на пързалката тече от покрива. Започват да се образуват бабуни или дупки. Второ, нямаме нормални зали с огледала, където да можем да загреем, а трябва да загряваме в коридора, където влизат и излизат хора непрекъснато. Трето, нямаме достатъчно треньори. Например за моята категория танцови двойки има само една треньорка в цяла България, която даже е рускиня, тоест нямаме български треньор по танцови двойки.

Като спра да тренирам някъде към 20-25 годишна възраст, искам да стана треньор по фигурно пързаляне и на индивидуалисти, и на танцови двойки. Аз вече съм започнала да помагам на моята треньорка с учебните групи (начинаещите) и ми е много интересно да преподавам на малките деца. Много е приятно чувството да научиш някое дете на нещо , което то не е можело. Първо то е много щастливо и веднага иска да го покаже на майка си, която също се радва на неговите нови постижения, така че няма как да не се радваш и ти, че си направил едно дете и неговата майка щастливи. Но ако тук не успея да се развия напълно, имам резервен вариант, който е да отида да преподавам в чужбина.

Ученичка 9 клас

Ако трябва да съм честна, все още съм много объркана. Родителите ми много държат да стана архитект или хидроинженер. Може би ще завърша архитектура в Германия и ще се върна в България, за д продължа фирмата им. Но понякога се замислям дали ще има смисъл и дали ще бъде интересно и забавно както е било за моите родители.

С какво наистина искам да се занимавам е физика, по-точно астрономия. Това би било много интересно. Наука за звездите и вселената около нас…

Но, като се замисля, едва ли бих станала нещо повече от учителка. Не е толкова зле да си учител, но не ми е толкова интересно. Може би някой ден да работя в НАСА…

Едва ли това ще стане някога, затова засега ще остана с плана за архитектура.

Ученичка 9 клас

Днес има много работни места, от които да избираме, но все пак много от нас не знаят какво искат да станат. Чакаме до последната минута или чакаме да вземем изпит и да видим какво можем да изучаваме. Каквото и да изберем, това е нашият избор и ние носим отговорност за него Не е трудно да объркаме бъдещето си заради една глупава грешка и не е трудно да се вземе погрешно решение и десет години по-късно да съжаляваме.

Да отидем в университет или колеж е най-доброто нещо, което можем да направим. Той ни научава на неща, които ще ни помогнат на по-късен етап от живота ни. Но тези четири години или повече са годините, в които някой се превръща във възрастен, което означава, че той може да се радва на нещата, които не е могъл да прави. Лесно е някой да пропусне финалния си тест, защото не е учил и това ще го накара да започне всичко отначало, така че всичко, което човек прави, трябва да е обмислено напълно. Макар, че броят на хората, които в крайна сметка правят това, което планират да направят, когато влязат в университета е висок, винаги има хора, които не успяват. Тези хора може да са се провалили, защото не са били достатъчно умни или просто не са го искали. Не забравяйте, каквото и да направите, трябва да сте сигурни, че го искате.

Аз съм един от тези хора, които все още нямат представа какви искат да станат, но това няма да ме спре да искам да отида в университет. Искам да уча, и искам да стана успешен в живота си. Трудно ми е да кажа какво искам да работя, защото моите харесвания постоянно се променят, но съм убеден, че един ден ще тръгна след това, което искам, ако съм го намерил разбира се.

Ученик от 9 клас